Uncategorized

Щастието

Щастието е невероятно, но мимолетно чувство. И много от нас не се срещат достатъчно често с него. Нещо повече, много от нас още смятат, че ако се стремят към по-добра кариера, повече пари и смислено общуване, ще бъдат по-щастливи като резултат. За да измерят нивото на щастие у хора по целия свят, учените използват големи проучвания, като приложението Mappiness и World Happiness Report, където хиляди доброволци отговарят на въпроси за това колко доволни са от качеството им на живот, общото благосъстояние и други. Много от нас се опитват да постигнат щастие чрез създаване на онова, което смятаме, че ще ни направи щастливи, като по-високи доходи или стабилен семеен живот. Но както се оказва – има научни основания тази стратегия да не ни доведе до нищо по-добро. Защото голяма част от нашето щастие е генетично заложено. Няколко изследвания, направени през изминалото десетилетие показват, че между 30% и 80% от щастието ни е продиктувано от нашите гени.
Настроенията ни съвсем естествено се зараждат и отминават. Така и трябва да бъде. Няма как да избягаме от тях, а и въобще не е нужно да се стараем това да стане. Един кратък момент на тъга, гняв или тревога може да прерасне в „лошо настроение“, което да помрачи целия ви ден. Наскоро учените изясниха механизмите, посредством които естествените емоционални колебания предизвикват трайно нещастие, остра тревожност и дори депресия. Откриха как можете да станете по-щастливи и да „откриете своя център“. Ето две от най-важните открития:
– Когато се почувствате малко тъжни, тревожни или раздразнени, не самото настроение ви вреди, а вашата реакция към него.
– Опитите да се освободите от лошото настроение или усещането за нещастие, т.е. размислите защо сте нещастни и какво можете да сторите, за да промените нещата – в много случаи само влошава положението. Все едно сте попаднали в блато и колкото по-упорито се борите да излезете, толкова по-дълбоко затъвате, независимо от опитите ви да се спасите.
Когато сме нещастни се опитваме да определим какво ни прави нещастни и търсим решение. Така обаче ние само се затрудняваме, защото душевното ни състояние е тясно свързано с паметта. Умът непрекъснато претърсва паметта за спомени, които са съзвучни с настоящото ни емоционално състояние. Ако се почувстваме засрамени например, умът ни моментално изравя спомени за минали моменти, когато сме се срамували. Същото важи и за нещастието, тревожността и стреса. Мислите, с които се самоатакуваме, са изключително мощни и щом веднъж наберат сила, е почти невъзможно да ги спрем. В определен смисъл, в този процес няма нищо изненадващо. Преди няколко години психолозите откриха, че ако тежководолази запаметят списък с думи на брега, те ги забравят под водата, но си ги спомнят отново, след като стъпят на твърда земя.
Полезна за нас е и медитацията, ориентирана към осъзнатост, която ни учи да разпознаваме неприятните спомени и разрушителните мисли още при самото им зараждане. Ние не сме това, което мислим или си спомняме в момента. Можете да се научите да наблюдавате как негативните мисли възникват, да ги оставяте да покръжат известно време в ума ви, а после просто да ги изпратите, без да се вините. Медитацията, ориентирана към осъзнатост, помага на съзнанието ни да овладее един алтернативен начин, по който да реагира на света. Освен това нямаме нужда от езика като посредник между нас и света, защото можем да го възприемаме и със сетивата си. Способни сме да чуем песните на птиците, да помиришем аромата на красивите цветя и да видим усмивката на лицето на любимия човек. Познаваме със сърце и с ум. Медитацията допринася за постигането на по-голяма яснота – започваме да виждаме нещата с отворено сърце и бистро съзнание. Ако е ориентирана към осъзнатост, тя ни прави по-благородни, търпеливи, позитивни и щастливи. Развива у нас положителни качества. Когато не сме се справили с нещо, не трябва да се виним и да се предадем на негативни мисли.
Ако се обърнем към простата математика, това означава, че само една малка част – около 10% от нашето щастие идва от външни фактори, включително промени в нашата кариера, взаимоотношения или доходи. Нещо повече, според учените съществува така нареченият психологически феномен „хедонистична адаптация“, който за първи път е въведен през 1970
г.
БЕЗПЛАТЕН МИНИ КУРС 

12 СЕДМИЧНА ЛИЧНА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *