Uncategorized

Осъзнатостта в нашия живот

Бих искала да поговорим малко за съзнателност, преди да говорим за осъзнатост. Защото първо трябва да се качим на първото стъпало, да съзнаваме какво се случва и след това да преминем към осъзнатост, където съвсем конкретно се насочваме към тези процеси с различни техники.
Съгласно Тарту, обичайното състояние на съзнанието, подобно на научна парадигма, конструира набор от правила и теории помагащи на човека да взаимодейства с обкръжаващата среда и да интерпретира своите преживявания. Повечето от тези правила са имплицитни – хората ги следват автоматично, чувствайки, че така постъпват по правилен начин. В съответствие със своята концепция за съзнанието. Анализът, проведен от Тарт прави възможно изучаването на съзнанието като състояние на възприемчивост-осъзнаване-внимание извън зависимостта от неговото съдържание и неговия аспект, от съдържанието на съзнанието от друга, с които се сблъскват много западни учени и философи. Ние си даваме сметка, че имаме всички предпоставки (условия) да бъдем щастливи, но това не стига да почувстваме удовлетворение или вътрешна хармония. Как да се научим да живеем в мир със себе си и със света? Как да изпитваме радост от живота? Как всеки ден да сме щастливи? Въпроси, на които изглежда лесно да дадем отговор, но замисляйки се върху тях, това става сложно и объркващо.
Какво не правим със себе си? Какво да направим със себе си и живота ни?
Има начин да преодолеем несгодите в живота. Този начин носи името осъзнатост/ съзнателност.
Съзнателността (Mindfulness) е едно от най-старите и базови умения, които са известни на човечеството. По своята същност не е никак сложно, то ни е вродено. То е процес на учене, или по-скоро на припомняне на наученото, за да бъде използвано в настоящето. Съзнателността е понятие със сравнително широк смисъл. Използвало се е още от древногръцките философи за обозначаване на мисловната дейност на човека.
Ние сме забравили за това как да се радваме на света около нас. Забравили сме за това, че всеки ден трябва да си „открадваме“ минутки, през които да обръщаме внимание на тялото и ума си и заобикалящата ни среда. Всеки ден сме погълнати от безброй задължения и ангажименти, които така и никога не свършват. Правим планове за бъдещето, многократно се връщаме към изминалите моменти и никога не сме в настоящето. Единственият начин да успеем да се преборим с неусетно изминалото време, е осъзнатостта. Това е присъствие тук и сега, наблюдение на ставащото тук и сега, когато вниманието не е насочено към миналото или бъдещето и не е затънало в тях. Осъзнатостта всъщност е съзнаване и се култивира посредством вниманието. Това ни дава ясна представа, че трябва просто да внимаваме, а вниманието е нещо, на което се учим.
Дейкман, за разлика от повечето други западни теоритици, посочва необходимостта от разграничаване на съзнанието на съзнанието. Той привежда факта, че при медитация човек разширява своето познание, подписка първичните реакции на разума. В дадения случай разширяването на знанието – това е увеличаването на неговата сензитивност, а не разширяването на съдържанието на съзнанието. По мнение на Дейкман, съдържанието на съзнанието се натрупва от мислите, образите и спомените. Тези психически феномени са непостоянни, те могат да се изменят или да изчезват, но съзнанието на човек или неговата способност за осъзнаване при това се съхранява.

Научи Повече

Оцени този пост

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *